Правни аспекти на електронната търговия

Правни аспекти на електронната търговия

Правни аспекти на електронната търговия
3.7 (73.33%) 3 гласа

закон за електронна търговияЗа да имаме сигурен бизнес в интернет, задължително условие е да познаваме законите. Често този аспект се пренебрегва, понеже хората не са готови да се информират и често не се интересуват от регламентите в тази сфера. В статията ще опишем основните и най – важни според нас, положения в закона. За да не излизаме от духа на правото, ще изброяваме конкретните членове от закона и ще коментираме.

Закон за електронна търговия
Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;
4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;
5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;
6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;
7. когато осъществява регулирана професия – информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;
8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;
9. друга информация, предвидена в нормативен акт.
(2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

Става ясно, че е необходимо голямо количество информация да е преддставено за ползване на получателите на услугите. Следете във Вашия сайт дали сте поставили ясно и точно кой сте, какво точно предлагате, цените Ви с ДДС ли са и други подобни информативни въпроси. От една страна ще спазвате закона, а от друга – ще вдъхвате повече доверие на потенциалните си клиенти.

Непоискани търговски съобщения – Закон за електронна търговия
Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.
(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.
(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Внимавайте с непоисканите търговски съобщения. Ако изпращате такива – необходимо е да упоменете, че става въпрос за това. Освен това, трябва да проверите изрично адреса, на който изпращате емейли, дали не е регистриран в електронния регистър на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани съобщения. Това става в уебсайтът на КЗП (Комисия за защита на потребителите) https://kzp.bg/registar-na-e-adresi-na-yul-nezhelaeshti-da-poluchavat-nts.

От друга страна, ако сте юридическо лици и не желаете да получавате такива електронни писма, можете да подадете заявление тук: https://kzp.bg/elektronno-podavane-na-zayavlenie. Нашият съвет е да помислите също така, дали тези съобщения имат ефективност въобще и дали си струва да го правите. Ние не го практикуваме. Процентът на отваряне на тези писма е наистина малък. Това донякъде е превърнало Email маркетингът в мръсeн термин в България, понеже се възприема като SPAM. Е, една добре насочена кампания към потребители, доброволно дали своя мейл адрес, е много ефективна и евтина и няма нищо общо със спама.

А ето ги описания на основните термини, използвани в закона за електронната търговия:

Закон за електронна търговия
1. „Предоставяне на услуги от разстояние“ е предоставянето на услуги, при което
страните не се намират едновременно на едно и също място.
2. „Предоставяне на услуги чрез електронни средства“ е предоставянето на услуги, при което всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използване на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.
3. „По изрично изявление на получателя на услугата“ означава, че услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя.
4. „Потребител“ е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
5. „Свързано лице с доставчика на услугата“ е свързано лице по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.
6. „Наименование на домейн“ е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни.
7. „Регулирана професия“ е регулирана професия по смисъла на § 4в от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.
8. „Електронна поща“ е електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи.
9. „Електронна препратка“ означава връзка, обозначена в определена интернет страница, която позволява автоматизирано препращане към друга интернет страница, информационен ресурс или обект чрез стандартизирани протоколи.
10. (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., отн. Закон за електронна търговия) „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Искаме да отговорим на друг, често задаван от наши клиенти въпрос – трябва ли да имам фирма, когато продавам нещо по интернет. Отговорът, ако извършвате търговска дейност, трябва задължително да имате фирма, иначе рискувате да попаднете под ударите на закона. За начало може да ползвате фирма на Ваш познат с подобна дейност, но ако нещата потръгнат – трябва да направите собствена фирма, дори и да е Едноличен търговец. Не е добра идея да продавате нови продукти или услуги, без регистрирано търговско дружество.

Можете да свалите пълните текстове: Закон за електронната търговия, Търговски закон.